ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ

ЗА СЪЧИНЯВАНЕТО

От жената съчинен е трубадурът
Мога да повторя пак
Тя е съчинила съчинителя
Гаустин от Арл, XІІ в.

Време и аз да се измисля,
защото кой ще ме измисли някога.
Смъртта на циганките, дето ще ме хвалят,
и други приказки ме карат да побързам.

Измисли си, казват, някаква жена,
другото, мъжът, е женска работа.

И ето я, тя вече съчинява
според страстта си мъжкото ми тяло,
тя съчинява двете ми ръце
опипващи и тежки,
тя съчинява белия ми дроб
и всяка алвеола поотделно,
и учестения ми дъх,
тя съчинява онова огромното
(така го съчинява тя - огромно).

Какъв замах! Тя съчинява!

И ето ме измислен, съчленен
красив по своему, в една
приятна възраст, съблазнителен,
преди да съм измислил края.
А краят трябва да е тъжен
и да е хубав същевременно.

И аз измислям своя край:
дали да свърша между пръстите
на най-добрата ученичка,
тъй както ме преписва, небрежна в правописа,
дали да свърша сам,
или изобщо да не свършвам,

защото кой ще ме измисли след това.

*****

ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ НА ВЕНЕЦИЯ

на дядо

Какво ще й захвалваш на Венеция
Венеция е зле скроена работа
ти дума не обели за полята й
водата казваш бол ще ги залее
а зле откъм земята сиромаси
аз четох междувпрочем че потъвала
у нас пък суша кладенцът зяпа
не я е свършил Оня като хората

Тук дядо вижда в чашата мушица
мухата е сравнена със Венеция
че мокра омърлушена и прочие
Тук се намесва баба ми с лисицата
и киселото грозде
Тук аз опитвам гроздето не кисели
опровержително е сладко
Тук малко ми е мъчно за Венеция
извадена със вилица от чашата
и просната да съхне сред зелените
квадрати на покривката

зелените поля на моя дом.

КАМЕЛИЯ КОНДОВА

БОГОМИЛСКО

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях - най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече -
добрите хора лесно се обичат.

СТЕФАН ФУРНАДЖИЕВ

ТРОЕРУЧИЦА
на Н. С.

До пейката,
на кофата за боклук,
безрък художник
с мигли рисува
Света Богородица,
Сина й
и три ръце.

Три твоеподобни ръце -
с една ме държиш,
с две се молиш
за мене,
мамо!

ПЕТЪР ЧУХОВ

ИСКАМ ДА ИМАМ ПО-ГОЛЯМА СЕСТРА

Това е картина с парчета
от счупена чаша

Тя се е навела
да ги събере
роклята й е с дълга
биография
светлината е в отлив

има прозорец
който не виждаме
както не виждаме
и очите
на по-малкия брат