Ярослав Тагамлицки е български математик. Роден е на 11 септември 1917 г. в гр. Армавир – Русия. От четиригодишната си възраст живее заено с родителите и сестра си в България, която става негова втора родина. Средното си образование завършва във Втора софийска мъжка гимназия. Още тогава се оформят интересите му към математиката, така че постъпването му в специалността математика на Софийския университет през 1936 г. е съвсем естествено. Надареният студент скоро привлича вниманието на своите преподаватели.
През 1938 и 1939 г. се появяват първите му самостоятени изследвания в „Списание на Физико-математическото дружество” и „Юбилеен сборник на Физико-математическото дружество”. След завършване на висшето си образование през 1940 г. той е командирован от Министерството на просветата на научна работа в Софийския университет, а през 1942 и 1943 г. е на специализация в Лайпцигския университет при известните професори Кьобе и Ван дер Варден. Там защитава докторската си теза, след което се завръща в България, за да отбие военната си служба през бурните 1943-1944 години.
През 1945 г. е назначен за асистент при катедрата по диференциално и интегрално смятане, ръководена от видния наш математик проф. Кирил Попов. От този момент научната му кариера е свързана неразривно с университета: частен доцент – 1947 г;
редовен доцент – 1949 г;
професор и завеждащ катедра по диференциално и интегрално смятане – 1954 г.
През 1958 г. на Тагамлицки е присъдена за втори път докторска степен във връзка с приетите по това време правила за научните степени, а през 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН.
Тагамлицки разработва нова за България, твърде интересна и обещаваща научна област. Става дума за понятието неразложимост, за неговата роля в анализа и за възможностите за приложения на свойствата на неразложимите елементи. Така например в статията от 1946 г. „Функции, които удовлетворяват известни неравенства върху реалната ос” по същество се доказва неразложимостта на показателната функция в един естествено възникващ конус от функции. В някои следващи работи се показват аналогични свойства и на безкрайните геометрични прогресии. В поредица от привидно разнородни резултати Тагамлицки със забележително прозрение вижда дълбоката същност, която ги обединява, и настоятелно се стреми към пълното й разкриване и към намиране на други нейни прояви. Тези търсения дават своите резултати. През 1949 г. се появява статията му „Върху някои приложения на общата теория на линейните пространства с частично нареждане”. В нея той формулира първите си общи теореми, отнасящи се за линейни пространства, и в тези теореми се използват свойствата на неразложимите елементи. От споменатите теореми вече прозира идеята на общия метод, върху чието създаване работи Тагамлицки. Без все още да е формулирал този метод в явен вид, Ярослав Тагамлицки доказва по сходен начин поредица от интересни и нетривиални резултати за представяне на функции чрез безкрайни редове или чрез интеграли. Безспорно най-интересната му работа в този кръг е изследването върху интерполационния ред на Абел, публикувано в 1950 г. в Годишника на Софийския университет и през 1951 г. в Докладите на Академията на науките на СССР. В това изследване се получава един дълбок резултат за представяне чрез сбор на сума на безкраен ред и на интеграл, като този резултат разкрива причините за многобройните случаи, в които интерполационен ред на Абел не представя функцията, на която съответства.
Отличителни черти на научното творчество на Ярослав Тагамлицки са неговата дълбочина и оригиналност, а предметът на изследванията му винаги е свързан с актуални математически проблеми. Сам? по себе си това обстоятелство събужда интерес у по-силните студенти и млади математици. Този интерес се засилва и от невъзможността на младите таланти да влязат в досег със световната наука поради изолацията на страната, настъпила след Втората световна война. От своя страна и Тагамлицки изпитва нужда да споделя с младите идеите, които го вълнуват. Така в средата на петдесетте години на миналия век неговият семинар се превръща по един естествен начин в център на интензивни изследвания. И не случайно в този семинар правят първите си стъпки в научното поприще значителна част от средното поколение известни сега български математици: акад. Благовест Сендов, проф. Владимир Чакалов, покойният доц. Димитър Добрев, проф. Димитър Скордев, проф. Дойчин Дойчинов, проф. Николай Хаджииванов, проф. Иван Димовски, покойният проф. Иван Проданов, акад. Иван Тодоров, проф. Тодор Генчев и много други.
Интересите на Тагамлицки съвсем не се ограничават само с математиката. Той има дълбоки познания в областта на теоретичната физика. Подтикван от нестихващата си любознателност, той посвещава много време на историята и особено на археологията. За тази цел усвоява старогръцки и задълбочава познанията си по латински (от живите езици тои владее освен матерния си руски език и немски, френски и английски). Наред с това проявява жив интерес към медицината като наука и има завидна ерудиция в тази област.
През последните години от живота си се занимава с и с учението за тоналностите в музиката. Известна е и любовта му към преподаването, която съчетана с научната му ерудиция го правят блестящ преподавател, за когото в университета се носят легенди!
Активен интерес Тагамлицки проявява и към обучението по математика в средното училище. Умението да намери подходяща тема и да я предаде така, че да задържи будно вниманието на слушателите, правят тези лекции привлекателни за учениците с математически интереси. Но не е само тази връзката му със средното образавание. Той се вълнува от методическите въпроси, свързани с преподаването на математиката и по-специално на основите на анализа в средното училище. Смята, че там не е възможно да се развият задоволително основите на анализа, защото конкретното преподаване на понятието граничен преход би отнело много часове и за важните му приложения не би останало време. Така той достига до идеята за излагане на основите на диференциалното и интегрално смятане, без да се използва понятието граничен преход. Този начин на изложение съкращава времето, необходимо за строгото извеждане на свойствата на диференцируемите функции, благодарение на една естествена аксиома за съществуване на обеми на тела, т.е. на ограничени точкови множества в пространството, както и на стесняване класа от разглежданите функции. За да провери приложимостта на този метод в средното училище, Тагамлицки води занятия в две паралелки от ІХ клас на Осма софийска гимназия по два часа седмично през 1973-74 учебна година. Подробно този метод е изложен в една статия, съдържаща се в книгата „Ярослав Тагамлицки – учен и учител”, издадена през 1986 г. от издателство „Наука и изкуство”, и особено в книгата на Вл. Чакалов „Нестандартни математически методи”. издадена през 2005 г. от Университетското издателство „Св. Климент Охридски” в София.
Тагамлицки умира на 28 ноември 1983 г.
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/
;
Към началната страница
